ДЕСЕТА ГЛАВА

Когато на сутринта Шарлот се събуди, все още страдаше и преживяваше. Нямаше спомен кога се е унесла, но добре помнеше, че цяла нощ я беше държал в обятията си.

Кит се обличаше. Беше обул бели джинси. Наблюдаваше го без никакво стеснение и очите й мечтателно обхождаха гъвкавото му силно тяло.

- За какво мечтаеш, Чарли?

Той също я бе наблюдавал скришом и тя се ядоса, че не бе го забелязала.

Спомените за отминалата нощ нахлуха в съзнанието й, страстта, която бе обладала и двамата, твърдата му решимост да я притежава изцяло и докрай. Какво бе предизвикало този му изблик? Гняв? Безпокойство, че Вероника е далече от него?

Спомни си думите му. Той нарушаваше споразумението, като я задържаше тук. Може би щеше да задържи и Вероника. Смесени чувства се отразиха на лицето й. Искаше всяка сутрин да се буди със съзнанието, че е прекарала нощта в обятията му, но това щеше да е възможно, само ако Вероника изчезне от живота му.

- Чарли!

Избегна погледа му и остана да лежи притихнала. Той се отпусна с въздишка до нея и я взе в прегръдките си.

- Чарли, за миналата нощ...

- Предпочитам да не говорим за това. - Тялото й изтръпна при спомена за близостта им, сякаш още му принадлежеше.

- Чарли! - промълви той и докато ръцете му галеха косата й, притисна главата й към рамото си. - Трябва да поговорим.

- Не!

Ако искаше да й каже, че всичко е било недоразумение, че съжалява, че й предлага обезщетение, не искаше да го чува!

- Бързо схващам намеци! Зная, нараних те, но... - Стана внезапно и пак се обърна към нея. - Ако станеш и се облечеш, ще отидем на яхтата. Не забравяй, че имаме гост.

Спря до вратата. Наблюдаваше я раздразнено, докато тя се изправяше в леглото, плътно притиснала завивките до брадичката си. Очите й плувнали в мъка, сякаш бяха сребристи езерца.

Той докара яхтата до кея и след малко отплаваха, след като взеха приготвения от Еси обяд. Смятаха да се отправят към по-дълбоките води на залива Чезапийк. Все още изпитваше свенливост заради миналата нощ, чувстваше се объркана, не можеше да преодолее обзелото я безпокойство. Не смееше да срещне погледа на Кит, същевременно не можеше да свали очи от него, когато мислеше, че не я гледа.

Малко преди да тръгнат, се появиха Вероника и Ерик, облечени като за морска разходка.

- Тъкмо навреме! - извика Кит, без да сваля очи от Вероника. Качиха се на яхтата въпреки злия поглед на Брет, а Ерик изглеждаше безгрижен, в пълно неведение за истинската ситуация. Ето как Кит бе планирал да прекара деня си - в безопасната компания на много хора около себе си, без да изпуска Вероника от поглед. Единственото й утешение бе, че Брет със сигурност не одобрява това.

Дори начинът, по който Вероника се настани на палубата, издаваше фамилиарността й и въпреки преструвките на Кит, че не я забелязва, самодоволното й изражение прогони и последната искрица радост у Шарлот.

Нищо не остана от магията на миналата нощ, освен разкаяние и самота.

Поне Брет беше там, изпълнен с твърда решимост да я разсейва и успокоява. Кит бе зает с управлението на яхтата и прекарваше повечето време в разговори с Ерик.

За обяд пуснаха котва край осеян с дървета остров и седнаха да хапнат на слънчевата палуба.

- Както едно време, нали Кит? - каза тъжно Брет след малко. - Двамата с Ерик прекарвахте всяка свободна минута в залива.

- Той беше най-добрият ми приятел. От самото начало.

- Надявам се все още да е така! - отвърна Ерик, но в смеха му прозвуча нотка на съмнение.

- Приятели, да - каза бавно Кит и погледна Шарлот. - Мисля, че най-добрият ми приятел сега е Чарли.

- Съпругите не се броят! - добави с остър смях Вероника, шарейки с очи.

- Чарли се брои - каза спокойно Кит и прегърна Шарлот, като галеше брадичката й с ръка. - Винаги съм й бил приятел и тя на мен.

Шарлот се почувства объркана и се опита да разбере как това би му дало преимущество. Той бързо докосна устните й в лека целувка и тя  

смутено погледна останалите. Направи го заради Ерик. Сълзи изпълниха очите й и Кит присви поглед, когато я погледна.

Брет обаче не криеше доволството си, но Вероника остана мрачно замислена. Целувката и думите на Кит я бяха засегнали.

- Чудех се дали още държиш онзи апартамент в Галвестън, Кит?

- Разбира се, но скоро ще се отърва от него. - Той прегърна още по-силно Шарлот, а тя скришом се опита да се отдръпне.

- Винаги ми е харесвал! - усмихна се тя замислено. - Може ли да пренощувам там една-две нощи, когато се отбия при леля?

- Когато искаш - отвърна безгрижно Кит. - Само ме предупреди.

- О, разбира се, че ще ти кажа! - Вероника му се усмихна широко и лицето на Ерик потъмня от гняв, който за нейна изненада, ни най-малко не изглеждаше насочен към Кит.

Изведнъж Шарлот осъзна, че бе напълно чужда тук. На всички. Дори почувства неудобство, че се бе привързала толкова силно към Брет, сякаш бе натрапница, просеща обич и приятелство. Тези мисли я накараха да се умълчи и това не убягна от наблюдателния поглед на Вероника. Кит също се отдръпна от нея, което бе достатъчно красноречиво доказателство, че я намира досадна и безинтересна.

Брет остана в имението. Имаше някакъв служебен ангажимент в Балтимор и реши да се заеме с него. Кит също му бе нужен и цялата вечер работиха усилено. Тя още по-болезнено се почувства като външен човек и побърза да си легне рано. Още не беше заспала, когато чу тихо почукване на вратата си. С бурна смесица от разочарование и облекчение чу стъпките на Кит да заглъхват към неговата стая, без да повтори красноречивия си опит за близост. Сигурно бяха станали рано, защото не ги намери на другата сутрин, но Кит дори не я попита дали иска да прекара един ден в града - град, който никога не бе посещавала.

А следобед пристигна Вероника, олицетворение на самодоволството. Сърцето на Шарлот се сви.

- Няма никой - отбеляза нервно тя, когато седнаха да пият кафе и Еси напусна стаята с майчински поглед, отправен към Шарлот.

- Не очаквах да има някой - заяви Вероника, като кръстоса елегантно крака. - Ти обаче си тук. Мисля, че е дошло време да си кажем всичко открито. Забелязах, че не пропусна и най-малките намеци, които си разменихме с Кит вчера. Отивам в апартамента му в Галвестън и ти напълно съзнаваш, че и той ще изчезне по същото време! Този апартамент е адски удобен за...

- Не изглежда толкова удобен за него. Каза ми, че вече не нощува там - отговори Шарлот на ироничния злонамерен намек.

- Но той пътува често! Как можеш да знаеш къде нощува?

- Просто изплюй камъчето - каза рязко Шарлот, решена да изхвърли Вероника без повече толерантност, дори ако Кит я убиеше заради това.

- Разсъждавай като голяма! - Ръкавицата беше хвърлена най-накрая и красивото лице на съперницата й се изкриви от раздразнение. - Да не би да очакваш, че ще висиш на врата на мъж като Кит Лендър? Едва ли  

подобно приятелство ще го задоволи дълго.

- Аз съм му малко повече от приятелка. Аз съм негова съпруга!

- Да, но със сигурност не изглеждаш такава! Ние с Кит бяхме по-близки от приятели години наред, въпреки че той много ми се разсърди, когато се омъжих за Ерик. А аз го направих само за да го ядосам след един скандал. Знаеш добре колко опасен може да бъде той.

- Не съм забелязала подобно отношение към себе си - излъга Шарлот, хващайки се за последното, което й хрумна.

- Не е нужно да го забелязваш. Той се ожени за теб, за да прикрие факта, че още се виждаме. Много добре го познавам! Ще ти даде голяма издръжка и ще те отпрати.

- Едва ли! Аз съм негова съпруга и може би съм вече бременна...

- Лъжеш! - подскочи Вероника, а загорялото й лице пребледня. - Кит не би...

- Аз съм постоянна част от живота му! Не можеш ли да го разбереш - заяви Шарлот, изправи се и отиде да отвори вратата.

- Няма какво да разбирам. Дойдох да те предупредя, но май съм закъсняла. Ще видим тази работа - закани се тя и си тръгна.

Гумите на колата й изсвистяха, когато потегли бясно, а Шарлот се отправи към кухнята, за да намери Еси.

- Еси, къде точно се намира Галвестън?

- В залива, госпожице Шарлот. Господин Кит има апартамент там. Близо е до нефтените находища и затова прекарва доста време в него. Не обича да нощува по хотели.

Шарлот кимна и излезе. Как ще нощува в хотели? Беше твърде известен. Обзе я отчаяние. Всичко бе казано толкова ясно. Оставаше само да каже на Кит, че си заминава. Трябваше да си тръгне, докато още можеше и ако беше необходимо, щеше да помоли Брет да пожертва гордостта си.

Топлината на късния следобед я успокои. Никога не се беше разхождала сама из имението и сега вървеше покрай рекичката отстрани на гората.

Хареса й мястото. Поспря се и се замисли. Обичаше Кит много повече, отколкото си бе представяла. След онази нощ никога нямаше да го забрави. Разумът я бе предупредил, но тя го пренебрегна. Очите й се изпълниха със сълзи, които възпираше от дни.

Отпусна се на тревата и се сви на кълбо. Ромонът на рекичката не я успокои. Щеше да има един болезнен спомен до края на живота си. Напрежението и мъката бавно изтлеяха и тя затвори очи, покрила с ръка мокрото си от сълзи лице.

Събуди я шумът от скутера на Кит. Остана да лежи неподвижна и замаяна, без дори да успее да се изправи, когато той застана над нея с побеляло от гняв лице.

- Какво, по дяволите, мислиш че правиш? Търсих те навсякъде. Очаквах да намеря тялото ти във водата, малка слабоумна...

Но защо беше толкова ядосан? Сълзи отново изпълниха очите й, когато си спомни защо беше тук. Той изглежда чак сега забеляза мокрото  

й тъжно лице. Отпусна се на тревата до нея, протегна ръце и я притисна към себе си.

- Господи, помислих си, че съм те загубил!

Изправи се, вдигна я и я понесе към скутера. Тя внезапно се оживи, почувствала ръцете му по тялото си. Не, не можеше да си позволи такова удоволствие.

- Мога да се върна пеша! - възпротиви се тя, но той я притисна още по-силно и страстно.

- Чарли, мила! Моля те!

Помисли си, че му е създала достатъчно тревоги за един ден. А и не можеше да си обясни силното му вълнение.

Остави я в скутера, запали мотора и натисна сирената толкова внезапно и силно, че тя подскочи уплашено.

- Сигнализирам на Брет - обясни той и намръщеното му лице се отпусна. - Заслужаваш си го, мила. Заслужаваш малко наказание за предизвиканата паника. Брет ще ти се накара хубавичко. Помисли, че прелестната му внучка се е измъкнала.

- Нямаше да се измъкна!

- Не и докато аз дишам, скъпа моя!

Кит я грабна и я понесе към къщата, прогони Еси, без да й разреши да задава въпроси или да си казва мнението. Стовари Шарлот в банята под заплаха за незабавни мерки, ако след десет секунди не си вземе горещ душ.

Чувстваше се объркана, но дълбоко в съзнанието й звучаха думите му „скъпа моя". Защо я нарече така? Слаба надежда се прокрадна в сърцето й, но тя твърдо я потисна.

Чу леко почукване на вратата. Беше Брет.

- Проклятие, Чарли! - кресна гневно той. - Искаш да ме докараш до инфаркт ли, момиче?

Тя прехапа устни, за да възпре надигащия се смях и присви очи като Кит. Той седна до нея и я прегърна като мечок.

- За какво бе всичко това? Да не би да бягаше от Кит?

- Мислила съм си за това, но го обичам.

Той въздъхна с облекчение.

- Тогава какво правеше там самичка? Еси каза, че очите ти са били зачервени от плач. Най-добре ми разкажи.

За момент Шарлот не можа да измисли какво да му каже. Почувства се като предателка, но лицето на Брет излъчваше само дълбока искрена обич и тя осъзна, че трябва да научи всичко за Вероника и за мястото й в живота на Кит, ако желае някога да бъде щастлива и свободна.

- Искам да ми разкажеш за Вероника Колинс! Лицето му веднага се смръщи.

- Проблеми ли ти е създавала, Шарлот? - измърмори той.

- Опитваше се, не зная какво да мисля.

Беше й трудно да разкаже на Брет дори и част от историята, никога не би издала Кит, не можеше да признае пред дядо му, че го е използвал като  

прикритие, за да се среща с Вероника. Трябваше обаче да отдели лъжите от истината.

- Можеш да го попиташ! - погледна я втренчено Брет.

- Не! Не, не мога!

- Ти си негова съпруга! Добре, добре... Твърде млада и необиграна си за мъж като Кит, май такава е работата. - Хвърли бърз поглед на загриженото й лице и се усмихна. - Добре, миличка, ще ти разкажа за Вероника Колинс, но да знаеш, че побеснявам само като чуя името й. Тази жена винаги е била истинска напаст. - Той се изправи и закрачи из стаята, раздразнението му явно растеше, но продължи: - Ерик и Кит бяха като братя. Семейството на Ерик не беше богато, но това нямаше значение. Надявахме се, че като завърши юридическия колеж ще се включи в бизнеса. Бяхме обсъждали това години наред. Тогава Вероника се премести тук със семейството си. Кит наближаваше трийсетте, а Ерик бе по-млад. Като луд хлътна по Вероника!

- Кит ли? - прошепна Шарлот с пребледняло лице.

- Господи, не! Кит винаги е бил проницаем. Не, мила, Ерик се поддаде на женския й чар. Кит се опита да го предупреди, защото тя преследваше Кит заради парите му. Вероника обаче не престана да предизвиква съперничество между двамата, докато накрая Ерик започна работа в една юридическа кантора и отказа да работи за нас. Ожениха се, но това не я спря да се увърта около Кит при всяка възможност. Накрая той престана да кани Ерик в Маркланд. Това е всичко, освен че замина за Европа и си намери една красива малка съпруга.

Усмихна й се щастливо, но тя не беше убедена.

- Тя каза, че Кит се е оженил за мен, за да я върне при себе си! - промълви Шарлот и в следващия миг едва не подскочи от избухването му.

- Ах, тази долна интригантка! Значи още не се е отказала? Така си и мислех! Слушай, Чарли, нищо не е имало между тази жена и Кит!

- Значи не са прекарвали нощите си заедно в апартамента му в Галвестън? - попита тя тихо и той я съжали, но не можа да се сдържи и избухна в смях.

- Кит сигурно е смятал да я заведе там, за да я удуши! Той си мълчи, само за да не нарани Ерик. Но ми се струва, че Ерик и без това вече е разбрал. От доста време разговаряме да промени живота си. Предложих му да работи в южноамериканския ни клон. Нещата там не вървят, а Ерик може да ги оправи.

- Няма ли да ги разделиш по този начин?

- Не, Чарли, това ще го спаси от кошмара! Ако тя държи на съпруга си и ще го последва. Животът е кратък, а Кит е открил цялата сладост на света у теб!

Кит влезе в този момент и развеселено ги погледна.

- Току-що говорих с Ерик по телефона. Приема работата в Южна Америка и започва от следващия месец.

Очите на Кит се спряха на Шарлот малко смутено.

- Цяла вечност се опитваме да склоним Ерик да работи за нас.

- Брет ми разказа - рече тя и го погледна право в очите. 

- Ерик е добър юристконсулт. Можем да му се доверим напълно. - Кит я погледна смутено, сякаш за да провери дали му вярва.

- Разбирам...

- Ами, ще отида да намеря Еси - рече внезапно Брет, несъмнено смутен от начина, по който те се изгледаха. - Не се притеснявай за нея, Чарли!

Кит се успокои и той затвори замислено вратата.

- Значи си говорила с Брет? Винаги съм считал за изключително мое правото да ти помагам. Сега май си намери нов закрилник?

- Исках да разбера, да ми каже...

- Продължавай, Чарли - впери той поглед в нея.

- Трябваше да го попитам нещо - промълви тя, изпълнена с копнеж да се озове отново в обятията му.

- Нещо, което не би могла да попиташ мен ли?

- Ами аз... не... - Тя се опита да скрие лице.

- Дойдох в Англия и те отвлякох и сега си плащам за това. Отказа ли да ти помогне да избягаш?

- Аз не смятах да бягам. Поне... - извърна се и го погледна, но скоро раздразнението й премина в озадаченост.

Той изглеждаше сломен, покрусен, а лицето му бе изопнато от болка.

- Какво искаше тогава?

- Да разбера за Вероника. Тя дойде днес и каза, че ти и тя... Каза, че ще отидеш при нея. Сега знам, че не е истина. Вярвам, че си искал да се ожениш за мен, за да помогнеш и на Ерик.

Той пристъпи и тя вдигна поглед, като потърси очите му.

- Съжалявам, че не ти се доверявах, Кит. Ако искаш да си отида сега, когато всичко е наред с Ерик, няма да създавам трудности, ако ме отпратиш.

За момент той я погледна изумено, обърна се и тръгна сковано към прозореца.

- Да те отпратя ли? - недоумяващо промърмори той. - Трябва много да ме молиш, за да го направя, Чарли.

- Ако Брет те притеснява... - започна тя, но той изкрещя:

- Проклетият Брет! Брет няма нищо общо с това, с нас. Мразиш ли ме заради онова, което направих с теб онази нощ, Чарли?

Тя поклати глава, изчерви се и отмести поглед.

- Каквото и да си казала на Брет, знам защо си толкова нещастна, толкова умълчана... Аз нямах право...

- Ами, то просто се случи.

- Не се случи просто така. Съзнателно те прелъстих, защото те желаех и се уплаших, че ще ме напуснеш. Исках да останеш тук завинаги, но сега те виждам - една объркана пленена малка птичка... Не ми се извинявай, че не си ми вярвала, Шарлот. Аз те лъгах от самото начало, казвах ти всякакви измислици, които можех да съчиня, само за да те доведа тук, само за да се оженя за теб!

Тя извърна глава и го погледна изумено.

- Но, но нали чичо Джо... 

- Ти беше права още от самото начало, Чарли! Ние се нуждаехме от Джо! Брет ме изпрати при него. А той е направил всички тези неща, които ти казах, но ние се нуждаехме от него за нещо по-важно от няколко хиляди долара. Имаме нефтено поле, почти неразработено и ако Джо не може да се справи с него, тогава ще трябва да преустановим работа. Последната дума е негова!

- Но ти го скри в Аляска - рече Шарлот замаяно, неспособна да осъзнае всичко чуто.

- Не, Чарли. Той е в Залива. Знае къде си ти, както и Брет знае коя си. Аз го помолих да не ти казва.

Погледна я смирено, молещ за прошка.

- Когато прекосих Атлантика, не знаех че има племенница.

- Но и аз ти бях от полза, нали - попита нежно Шарлот. - За да задържа Ерик на твоя страна, за да може фирмата да...

- Не! - Той скочи рязко. - Толкова ли много лъжи съм ти наговорил, че никога няма да успея да се измъкна от омагьосания им кръг?

- Просто, просто ми кажи истината - помоли го тя колебливо, възкресила най-съкровените си надежди.

За момент той я погледна, после я притисна с буйна настойчивост. Твърдите му устни потърсиха нейните, ръцете му здраво я обгърнаха, лишавайки я от възможност за бягство до края на живота й. Тя се почувства пленена от нежността на ръцете му, от глухото туптене на развълнуваното му сърце.

Отпусна се, готова да се разтопи в обятията му, а той започна да я гали бавно, с неизказана обич, докато дишането й не се учести, и сърцето й не заби бясно до неговото. Той вдигна глава и впери поглед в замаяните й очи.

- Обичам те, Чарли! Обичам те, мила! Обичам те толкова много, че не мога да се откъсна от теб.

- О, Кит! - Тя вдигна сладките си устни към него и той благоговейно пое дара, който му предложи. - Аз също те обичам, Кит! Никога не съм искала да те напусна! - Прокара пръсти по бузата му, по твърдата му брадичка, а той я притисна още по-трескаво към себе си.

- Никога не мислех, че ще доживея да го чуя, Чарли. Смятах, че ме мразиш, че ме ненавиждаш... Толкова лошо се отнесох с теб...

По-късно, сгушена до него, тя му разказа за посещението на Вероника и за това, което й разказа Брет и той изсумтя ядосано.

- Търпях тази жена твърде дълго, но дълбоко в себе си чувствам, че все пак тя обича Ерик. Повече няма да те безпокои, любов моя!

- Мога да се справя с нея. Вече знам, че ме обичаш. Той я погледна със светнал от щастие поглед.

- Знаеш ли, не можах да се отделя от теб от мига, в който те срещнах. Идвах в онзи офис и разговарях с онази странна особа госпожа Аткинсън, само и само да мога да те зърна. Питах се какво толкова ме привлича в теб, а ти дори не забелязваше, че съществувам. 

- Бях твърде уплашена и смутена, за да вдигна поглед. Бях заблудена, мислех, че заплашваш свободата ми...

- Да - призна той, - така си беше, опитвах се да те спечеля, да те направя моя.

- Опитваше се да спечелиш чичо Джо! - напомни му тя.

- Тогава почти бях забравил Джо. После ти дойде в моя апартамент, цялата мокра, разтревожена, и влезе право в леговището на лъва. Имах и теб, и Джо с един удар.

- Колко си безмилостен! - Сивите й очи заплашително просветнаха.

- Ти ме направи такъв! Направо ми взе ума с онази мокра блуза.

- Тогава ли се влюби в мен?

- Не, мила, предполагам, влюбих се, още щом те видях.

- Но нали ми каза, че не вярваш в любовта? - напомни му Шарлот.

- Чарли, май ще трябва да спра да лъжа. Ще трябва да ми помогнеш!

- Можеш да разчиташ на мен - каза строго тя. - Не искам децата ми да бъдат възпитани като лъжци, умели при това.

- Кажи го отново, мила! - прошепна той и я прегърна силно.

- За лъжите ли? - учуди се тя.

- За децата. Искаш ли да имаме деца, Чарли?

- Да! - Тя склони поруменялото си лице на гърдите му.

И двамата извърнаха учудени лица към вратата, когато чуха някой да влиза. Беше Брет. Той се смути, като ги видя на леглото, да лежат нежно прегърнати.

- По дяволите! Съжалявам, извинете... - промърмори той и бързо се измъкна.

- Занапред, госпожо Лендър, вие ще спите в моето легло и тогава, може би ще имаме по-малко посещения.

Вдигна я на ръце и я пусна едва в стаята си, след което заключи вратата.

- Ще си останем приятели, нали?

- Да, Кит! - отвърна тя плахо, но лицето й сияеше.

- И любовници, Чарли! - прошепна той близо до устните й. - Любовници за цял живот!

- За цял живот! - нежно повтори тя като ехо и Кит я притисна в пламенна прегръдка. Силното му желание отново да бъде с нея отвя и последните съмнения у Шарлот.

КРАЙ